2Sep
Седемнадесет избира продукти, които смятаме, че ще ви харесат най -много. Може да спечелим комисионна от връзките на тази страница.
Стив Границ/Wire Image
Измина почти година, откакто започнахме да се срещаме, но никой не знаеше за нас. Понякога го повдигнах небрежно, но той винаги намираше начин да обърне думите си, докато не се превърнат в теория, която изглежда има смисъл. Той беше добър с думите си и аз бях добър в намирането на причини да им вярвам. Само на няколко приятели в училище беше позволено да знаят за нас и те бяха подбрани най -вече от него.
По онова време това имаше смисъл, защото беше убедителен, когато говореше за поверителността като приоритет на лицата номер едно. Понякога бих му казал наполовина на шега, че искам да изкрещя на света на мегафон, защото това е, което влюбеността ме караше да се чувствам. Той никога не се усмихваше на това. Въпреки че майка ми усещаше, че има нещо необичайно тъмно в него, аз винаги твърдя, че това е самоиндуцирано. Освен това не можех да си позволя да повярвам, че съм прекалено добър за него. Той беше безкрайно очарователен, интелигентен и философски отвъд годините си. Поне така тайно би искал да бъде описан.
Знаех, че го обичам и това е всичко, което има значение. Разбира се, не бях най -красивото момиче в света, но той винаги казваше, че ме харесва точно поради тази причина, затова се чувствах доволен от това. През повечето време е така. Веднъж събрах смелостта да изпея песен пред него в трапезарията (винаги съм обичал да пея), а той се засмя и каза „... това е толкова страхотно за теб; въпреки че не сте добър певец, не се страхувате да опитате. "Това е комплимент, нали?
Сега вие пишете следващата глава! Кликнете върху „Вижте всички коментари на читателя“ по -долу и публикувайте своя параграф.
Уверете се, че следвате Ники Рийд (@nikkireed_i_am) и Седемнадесет (@seventeenmag) в Twitter - ще обявим, когато Ники продължи историята с една от вашите глави!
